......

да се събудиш и да не знаеш къде си...
да се погледнеш в огледалото и да видиш непознат човек...
да виждаш само хора, които да не познаваш....

Понякога толкова искрено си го пожелавам......

тук ли си

... споменът бавно потъва в мъгла... Забравила съм лицето, забравила съм гласа, забравила съм аромата... Постепенно блясъкът в очите ти се губи и сякаш се превръща в сън... Усмивката ти е като нарисувана, нереална... в сънищата ми все повече заприличваш на герои от филми или хора на улицата, просто познати, а може би дори непознати... сякаш никога не си бил част от мен...
Започвам да се питам дали си спомням или си представям, че си съществувал...

цитатче от My Sassy Girl

As for the question of destiny... all I know is that
even when destiny really wants to accomplish something, it cant do
it alone. You still have to go to that restaurant. You still have
to show up. You still have to build a bridge... to the one you
love.

Изборът си е мой!

Мислите, че съм луда - може би сте прави...
Мислите, че не постъпвам правилно - може би сте прави...
Мислите, че на мое място бихте постъпили различно - може би сте прави...
Мислите, че не винаги съм най-добрата приятелка - може би сте прави...
Мислите, че не съм забравила миналото си - може би сте прави...
Мислите, че не съм продължила напред - може би сте прави...
Мислите, че помня какво е любов - може би сте прави...

Аз мисля, че не искам да забравям коя съм, да не променям онова чистото, истинското, някак детско мое аз... Предпочитам всички да ме мислят за луда и да остана сама, пред това да стана цинична и да забравя какво е истинската любов! Мислите, че може би греша - може би сте прави, но изборът си е мой :)

защо???

Трупаш, трупаш, трупаш… а се чувстваш по-празен… натрупани спомени, натрупани вещи, натрупани емоции, натрупани болки, натрупани радости… Е... питам се – не трябва ли да се чувствам по-щастлива и по-малко празна???

ново начало

Само това не бях правила :) Да видим какво ще излезе :)