... споменът бавно потъва в мъгла... Забравила съм лицето, забравила съм гласа, забравила съм аромата... Постепенно блясъкът в очите ти се губи и сякаш се превръща в сън... Усмивката ти е като нарисувана, нереална... в сънищата ми все повече заприличваш на герои от филми или хора на улицата, просто познати, а може би дори непознати... сякаш никога не си бил част от мен...
Започвам да се питам дали си спомням или си представям, че си съществувал...
Няма коментари:
Публикуване на коментар